Добре дошли при Тедчето

Едно от местата, които много исках да посетя е Лисабон. Някак много екзотично ми се струваше – на брега на океана, богата история, смугли красавци, екзотична музика….Абе – място за мене.

И то както се казва, човек много трябва да внимава какво си пожелава, че току виж му се случило. На 8 септември се натоварих на самолетчето и…франко Лисабон!

Винаги съм си мислела, че нашето летище е на крайно неподходящо място ситуирано. Аха-аха в квартал Дружба. Какво беше учудването ми, когато буквално кацнахме между лисабонските блоковете! Португалия не зе различава много от която и да е държава на ЕС, присъединила се преди България и Румъния – нови и просторни пътища, зелени ливадки покрай тях, красиви жилищни сгради, изключителна чистота!

Мироприятието, което посетих беше ситуирано в Кашкаис – “село” на около 25 км. от столицата, на брега на океана. Абе все едно Созопол, спрямо Бургас. Ама приликите свършват до тук. Хотелът – 5 звездната “Real Vila Italia” някога е била лятна резиденция на италианското величество и е разположена на океанските скали. Излизаш, правиш 10 крачки и си топиш крачетата. Освен хотелите има и много частни вили, всичките в екстра състояние, освен това и жилищни сгради тип блокове. Кашкаис явно е и известно туристическо място (макар че в Португалия всички са такива), тъй като има и доста голяма “стара част” – павирани улички, замък, катедрала. КРАСОТА!

Отдалечеността на Кашкаис от Лисабон е равна на 40евро с такси 6 авро с бързия влак. Едва на третия ден от престоя ми ми се отдаде да отида до Лисабон, като естествено избрах ефтиния вариант, който според мен обаче се оказа по-бързия. Удобднвото да имаш влак, който се двиши по брега на океана, без да му се пречка трафика и спираката да е в самия център на стария Лисабон е огромно предимство! Слезнах и потеглих пешком!

Много много много красиво и интригуващо място! Павирани улички, малки трамвайчета, стари, но реставрирани сгради. Явно има някакво ограничение за влизане на частни коли в тази част, защото такива почти не се движат. Повечето къщи са облепени с фаянсофи плочки с най-различни десени, а прането им виси буквално над главите на туристите (какво разкриване на интимността!). Посетих централната им катедрала (не бих казала, че е нещо особено, а и много не ги разбирам ткехните католически работи). Но вътре в двора тъкмо правеха разкопки и пластовете показваха различни епохи от историята на Португалия – римски, арабски, дори ислямски. Отделих около час за да се запозная с цялата информация. чак ми стана малко кофти като гледах как са си оргтанизирали работата – подробно инфо за всяко камъче, изградени мостове туристите да се разхождат и разглеждат….оф пак ме налегна носталгията… Един дворец на Царевец вече 30 години не могат да се намерят пари да вдигнат……

Изкачих се на един хълм и от там се разкри една от най-красивите гледки, които са ми попадали пред очите! Океана, покривите на къщите и сякаш те приканват да тръгнеш по тях, по тях и да се гмурнеш. Чак си заръчах една бира да се полюбувам на гледката.

Трабваше да тръгвам към Кашкаис….За трите часа, които прекарах в Лисабон успях единствено да се убедя, че пак трябва да дойда. Не можах да усетя атмосферата, но инстинктивно усещам, че трябва да се върна…