Добре дошли при Тедчето

Днес си викам такси. Пристига. Качвам се. Минава има-няма 20 метра и ме пита „ще искате ли бележка“ (замислям се – тоя сега ще ми каже да слизам ако искам бележка. – цялата тая мисъл ми минава за микро-секунда). И отвръщам с контра въпрос – Ами колко ще струва?. „Към 7 лева.“ А – тогава ще искам (давам си сметка, че за 7 лева просто ще хвана друга кола с бележки). И шофьора спря, свали отчитащия апарат, извади от жабката абсолютно същия такъв, закачи го и продължихме. Вика – щом ще искате, слагам апарата на бирниците (вероятно тия от данъчното). Излезна 6.15. Междувременно ме увери да не се притеснявам – няма да ми натовари сметката. „виждам, че не сте от тука – ние така работим, клиентите ни разбират“. (как е усетил, че не съм “от тука”, за мен си остава загадка.) Дадох 10 – върна ми до стотинка, барабар с бележката.

Аз много се возя на таксита. Ама такова нещо не ми се беше случвало до сега, въпреки че са ми правили всякакви номера. Днес отказах да бъда част от сивата икономика. попитаха ме – и ми обясниха, че това е нещо нормално. тъй да се каже  – солидарно. Човека си ме увери, че няма да ме преметне – даде ми избор: дали да съм на страната на “бирниците” или на страната на държавата. Чудя се другите клиенти коя страна избират…..

После пък се замислих колко точно касови бележки съм получила за последните 2 дни. Не че съм изхарчила много пари. Просто имам навика да си ги прибирам. намерих една. От голяма верига супермаркети.

Аз лично от този момент насетне започвам да искам от всякъде касова бележка!